Вие, разбира се, знаете какво е ескалатор ☺ Това е движеща се стълба. Ескалатори има в станциите на метрото и в големите магазини. Всекидневно милиони хора използуват тези ескалатори. Ескалаторът е удобен, сигурен, безопасен. И все пак. . .
Разказват, че веднъж се случило следното: един човек се спускал с ескалатора в мола, като държал в ръцете си корито, което внезапно изпуснал.
Коритото се понесло надолу, също като шейна по планински склон. Набрало скорост и ударило под коленете един дебеланко с покупки. Той се строполил като подкосен. И къде се е строполил ли? Ами че в коритото, разбира се!
Той паднал в коритото, както монетата в бутилката, както твърдо свареното яйце в чашата с вода. И виновна за това била инерцията. Нали ако шишкото не бе се стремил да запази състоянието си на покой, той щеше да се задвижи мигновено и щеше да се търкаля не в коритото, а пред него.
Но инерцията е извършила своето. И нещастният шишко, размахвайки безпомощно ръце и крака, с грохот профучал по стъпалата и подплашил всички пътници. А когато се свършил ескалаторът, коритото със скърцане и скрибуцане изминало още няколко метра по гранитните плочи на пода. И чак тогава измъкнали шишкото от коритото като бебе от люлката му. . .
Не знам дали тази история се е случила действително. Но ако се е случила, всичко би било именно така. Всичко до самия край — до тържественото измъкване на дебеланкото от коритото. Тук се е случило примерно същото, което става с вас в автобуса, когато той спре внезапно. Движението на автобуса се прекратява, както се е прекратило движението на изчезналия под пода ескалатор.
А ти още продължаваш да се движиш, ти летиш напред, както дебеланкото в коритото.
Това какво е — инерция ли е? Само че не инерция на покоя, а инерция на движението.
Оказва се, че тялото се стреми да запазва състоянието си на покой само в онези случаи, когато то вече се намира в покой. Но ако тялото се движи, тогава то се стреми да продължава движението си.
